ЗА КАКВО СИ МЪЛЧАТ СИБИРСКИТЕ МЕЧКИ
2009-08-23 - Павловск - Кемерово
На изток без отлагане Да измина повече километри на един дъх
Леко уморен и много измръзнал
Вратата на стаята се отваря и през нея наднича Олег. Време е за ставане. Време е за ставане отдавна, защото е десет и половина и всички вече отдавна са закусили - оставили са ме да се наспя. Опитвам да си разлепя очите, след усърдно търкане успявам да накарам клепачите си да се раздалечат на няколко милиметра и поне вече виждам някакви силуети, които пият кафе до мен.
Сбогуваме се с домакините и потегляме. Днес пътят не е кален и това е истинско облекчение - петдесетте километра до Барнаул се изнизват неусетно, и преди да мигна сме пред гаража на Олег. Качвам целия багаж върху мотора и го оставям да ме чака отпред, докато ние се качваме да обядваме с това, което е останало от шницелите. Всички сме седнали около масата. Вкусно е, но не е това главното. За пореден път ми прави впечатление как хора, които срещнах "случайно" в средата на някаква планина, са ми вече близки - също като роднини, чувствам се някак естествено с тях и по всичко личи, че и те с мен. За пореден път си задавам въпроса, с какво съм заслужил да срещам такива невероятни хора...
Ксюшка довършва гривната с българското знаме и я завързва на китката ми. Подлепяме възлите и на двете "фенички" с моментно лепило и са готови да издържат колкото се може по-голяма част от моето пътешествие. Дори и да се скъсат, пак няма да ги изхвърля... Това е вече спомен с огромна стойност. Подарявам на Ксюша зайчето, което съм направил с Настя в онова село с "Ч". Оставям и и диска, на който експериментирах с аерография, но все пак оставам с усещането че това не е достатъчно... Тези хора са ултра-готини. Наистина - все едно съм си намерил още едни нови, готини роднини, ей така, с щракане на пръсти - също като цялата банда в Хоперский Пионер и в Новосиб... Като си помисля, че можех просто да си премина на няколко километра оттук, без изобщо да се обадя...
Ирина ми връчва цяла торбичка със сандвичи и бисквити за из път и сядаме да "поседим за пред пътя" - нещо като руско поверие. Преди дълъг път трябва да седнеш и да поседиш малко. Никой не знае колко точно, затова Олег казва любимата си фраза "Е стига толкова, вече е време." - също традиция, само че лична, семейна. С Ирина се сбогуваме на вратата - останалите ме изпращат до края на града с колата, където се прегръщаме за последно. Много съм щастлив, че имам такива нови приятели. Ксюша се разплаква, прегръщам я - тя ми стана като още едно малко сестриче... Поглеждам Олег - и неговите очи също са насълзени. Надявам се да ги видя отново. Скоро. Давам газ и надувам клаксона дълго, без да поглеждам в огледалото. Време е да продължа... Защо аз не мога да заплача? Нима съм толкова свикнал да се разделям с хората, които харесвам, и да продължавам? Нормално ли е това, или закоравявам? Само не искам да ставам гъз, моля те, Господи... Не искам да губя способността си да чувствам само заради това, че ми се случват прекалено много неща за прекалено кратко време...
Облаците отпред са тежки и не е нужно да имаш моя опит с дъжд, за да си наясно, че ще вали. Яката. Отбивам в първата бензиностанция, за да заредя и да сложа кожения панталон. Малко след мен спират още два мотора. Вторият моторист, струва ми се, е момиче. Прав съм.
Това са Андрей и Ира от Новосибирск - просто тръгнали на разходка. Навличат дъждобраните си. Андрей пита до къде мисля да карам днес - мисля да карам до Кемерово. "Трябва ли ти контакт там?" - пита Андрей и се обажда на свой приятел - Игор, който ще ме посрещне. "Тук срещнахме един българин, който днес отива в твоята посока. Можеш ли да го поемеш?" - говори през блутут устройство в каската. "Не знам колко пие, не успяхме да го проверим." Андрей и Ира бързат да изпреварят дъжда - разделяме се, докато аз все още се преобличам.
Вали. Вали. Вали. Кално е. След това пак вали. След това пак е кално. Блях.
Петдесет километра преди Белово - мястото, за което Олег ме е предупредил, че няма знаци за отбивката за Кемерово, на бензиностанцият-а към мен се приближава момче - разпитва ме обичайните неща. Те са от Кемерово - казват ми да карам след тях, могат дори да ме насочат как да намеря адреса на Игор, ако се наложи. Караме с еднаква скорост. Убеждавам се, че наистина щях да загубя поне половин час, опитвайки се да намеря правилния път през всичките кръгови и разклони около Белово, ако не бяха момчетата и момичетата в джипа пред мен.
Вече е тъмно, когато стигаме в Кемерово. Спираме на първия светофар - обаждам се на Игор, който така или иначе е бил извън града и ще дойде там след десет минути. С момчетата и момичетата от джипа си говорим, докато мен ме втриса. Действително вечерите в Сибир са студени. Подаряват ми чашка, пълна с водка - горната част е залепена с някакъв целофан, само дърпаш и спираш да мръзнеш. Подозирам, че няма да я използвам по предназначение, но като сувенир е отличен подарък. Казват се Егор, Андрей, Вика и Наташа. Харесвам новото аз, което помни имена. Достатъчно беше да се опитам да се науча да го правя, и малко по малко... Както всяко друго нещо.
Появява се Игор - усмихнат и приветлив човек, който говори бързо. Разбираме се да карам след тях - връщат се от вилата си, трябва да оставим колата и мотора и да вземем другата кола. Ще остана в апартамента на майка му - не, няма никакъв проблем, той често посреща гости от всички страни на планетата... Паркираме мотора в някаква индустриална зона до будката на пазачите. Оставяме колата и се качваме на огромен джип Мицубиши - същият, като този на Вячислав, с когото пътешествахме заедно в началото на Казахстан. Оставяме жената и дъщерята на Игор в тях, а ние продължаваме на нещо като бърз тур по града. Игор ми разказва много неща, показва ми къде се събират рокерите - красиво място с гледка към реката. Набързо пием по вкусно капучино в "Травелер'с кофе" - верига кафета на подобие на Старбъкс - Игор казва, че той води пътешественицит-е тук - иначе не са толкова много.
Игор ми предлага да остана още един ден, за да можем да излезем и да се видим нормално - не така, на "тъгъдък". Иска ми се, но вече оставах доста, ще ми се да измина повече километри на един дъх... от друга страна, ако намеря какво да науча, мога да остана. Казвам му за "традицията" си да търся занаяти. Баща му е майстор дърворезбар. Цялата им къща на село е украсена с резбовано дърво - звучи много интересно, но баща му е започнал работа в града и не живее в селото в момента – най-вероятно няма да има възможност. Игор ми предлага поне да мина през Томск - казва, че е много красив град и няма да съжалявам за двеста-тристата километра в повече, които трябва да измина на север. Имат си Байк-бар, момчетата са свестни и ще ме посрещнат както подобава - обещава Игор, който е член на съвета на Cerberus - Кемеровския мотоклуб, член на асоциацията на мотоклубовете на Сибир. Оказва се, че Игор се познава с Доминик - същият Доминик от Белгия, с чийто Урал ходихме на пазар в Германия, познава се с Дъг, познава се и с Ашот от Киев, на когото дори се обажда, за да му каже, че вече съм му на гости и всичко е наред.
Пристигаме в апартамента на майка му, където живее брат му Егор - има кабелен Интернет, който използвам да кача снимки. В myspace разбирам, че Бон Джоуви имат нов сингъл, но звукът ми незнайно защо не работи и не мога да го чуя... а и да мога, не искам да го чуя за пръв път от малките колонки на лаптопа... трябва да е както трябва, звучащ на фулл макс и разцепващ, какъвто без съмнение ще бъде... Боже, колко ми липсва музиката! И защо никой не ми каза? Всичките ми приятели в България си мълчат, а Бон Джоуви имат нов сингъл! Светотатство!!! Кой да ми каже тук, мечките по сибирските улици ли? А аз разчитах на вас, предатели...
485
FPrint2009-09-07 10:57:22
Хехехе, ама много е готино да те чете човек напоследък, Коста. Може би ако слагаш малки обяснения на някои от снимките, които не се връзват директно с текста, ще е по-добре? Пази се и късмет!
staria2009-09-06 16:11:29
Пак се уреди попадаш все на добри хора.Казах ти да не караш срещу облаците.Това е врата към друго измерение.Бон Джоуви ще го слушаш после.Нспивай се и давай напред.
Vince2009-09-06 14:15:45
забелязал съм и аз, че това, сибирските мечки, са големи темерути...
2009 ALL RIGHTS RESERVED! FIRE INSIDE