Ъ. КАМИЛА.
2009-08-02 - Караганда - Балхаш
Да стигна до старата столица Изцяло асфалтов път
Нормално
Ставам в десет и малко - което е седем и малко в България. Пиша до един и половина и отново съм на линия със себе си. Мда. Харесва ми да знам, че дневникът ми се движи добре и политиката на непропускане (почти) на нито една вечер работи добре. Ще спя някога после - то се е видяло. Днес пътувам към Алма-Ата, която е на около хиляда и хикс километра. Докъдето стигна.
Where I lay my head във поредния крайпътен мотел is home...
Налага ми се да виждам този тип всяка сутрин...
На изхода на Караганда спирам да снимам някаква църква. До мен спира стар мерцедес, някакви хора ме гледат - кимам им. Питат ме откъде съм - всичките са възрастни. "България." - казвам - не съм особено комуникативен, говоря кратко кърпата ми е завързана на лицето и съм в облечен в последен стил "нинджа" - предпазва много добре не само от праха по пътя и не само - помага и хората да не се чувстват особено свободно с теб, когато не ти се говори. "Какво правиш?" - "Снимам църквата" - казвам. "Чакай малко." Мерцедесът изтегля и спира пред мен. Мога спокойно да запаля гумите и да ги оставя тук. Въпросът е отново в това как избера да приемам нещата, за които другите ме предупреждават - да, тук има бедни хора, които могат да бъдат опасни, но ако аз се отнасям с подозрение към всички, то това просто ще съсипе пътуването ми. Ако срещна лоши хора, ще ги позная - очите на човека бяха чисти, и я нямаше онази непроницаема огледална пелена и студенина - нямам от какво да се притеснявам. Изчаквам да слязат и да дойдат до мен. Свалям кърпата си. Казват се Саня, Саша и Паша - запомням имена все по-добре с всеки изминат ден. Интересуват се от пътуването ми, разпитват ме, аз ги разпитвам за Караганда - кризата не им се е отразила и това е добре. "Ако решиш да останеш тук един ден, да знаеш, че не е проблем." - казва Саня. Благодаря му - иска ми се да видя Караганда, още повече че баба ми е живяла тук известно време, ако си спомням правилно, но казахстанската ми виза свършва. Налага се да продължа.
Саня, Саша и Паша
Този Зил е почти толкова претоварен, колкото и Скитник...
Ако се загледате - няколко истински хълма на заден план...
Спирам често по пътя - не, че има какво да се види, но точно това е работата. Няма какво да се види и това е интересно. Странно е колко добре се чувствам тук, в пустошта. Може пък наистина да съм бил номад някога, макар че се съмнявам - твърде тривиално е. Пред очите ми тревата намалява и става на туфи, появяват се сухи, червени храсти, появява се дори и пясък, който е също червен. За първи път един от онези, търкалящите се храсти пресича пътя ми и за първи път подминавам някаква камила, застанала до пътя. С нея седи някакво мургаво момче, вероятно е някаква камила за снимки - профучавам покрай нея и едва тогава схващам какво съм видял. Толкова време съм чакал да видя камила просто така, в дивото, че когато я виждам, си казвам само - "Ъ. Камила." Някак си е нормално тук да има камили - вписват се в пейзажа. Не се връщам. Ще има още много камили някъде напред, както казват всички.
Вятърът е адски силен тук и това по някакъв странен начин е много приятно...
Орли като този има all over the place, с тази разлика, че другите са от гипс. Това трябва да е оригиналът...
Спирам да снимам нещо покрай пътя и микробусът, от който току що са ми помахали, обръща и спира до мен. Мъжът е руснак - казва се Евгений Николаевич и синът му също е моторист - скоро е бил на байк-шоуто в Севастопол. Евгений живее в Алмати, дава ми нещо като визитна картичка на алматински моторист-пътешественик - казва се Дмитрий Петрухин. На картичката са записани телефоните му - мога да му се обадя и да се срещна с него, със сигурност може да ми даде много съвети, които вече е късно да последвам. Евгений предлага да карам след него - някъде на Балхаш планира да спре и да пренощува до нещо като рибарско селище - ще пържим риба и така нататък - звучи добре, но не искам да го ангажирам с моите чести спирания да снимам и прочее. Разбираме се ако изостана, просто да не ме чакат и да продължават. Изоставам не защото искам, а просто защото не мога да карам с неговата скорост по чакълестия път на поредната отбивка.
Слънцето вече се е спуснало. Бензинът ми свършва на двеста километра от последното зареждане заради силния насрещен вятър. Тубата зад гърба ми ме кара да се чувствам много, много добре. Нека свършва - имам още 18 литра, бейби! Дори и да не срещна бензиностанция в следващите четиридесет-петдесет километра резерва - няма проблем. Сещам се, че съм подминал табела скоро - до Балхаш са 46 километра - ако карам с 80-90 трябва да стигна без проблем, а това е голям град и ще има бензиностанции, при това нормални - не от тези, които изглеждат като малки каравани и е супер-лесно да ги подминеш, без дори да разбереш, че това е "заправка".
Докато зареждам в Балхаш си купувам някакво казахско пушено сирене в пакетче. Никога не съм ял такава ужасяваща гняс - идея си нямам защо го направих. Опитвам се да ги пробутам на бензинджията, но той ми отказва с усмивка. Явно, че и те не ги ядат - разбирам ги напълно. Завивам надясно при т-образното и намирам мотела, който Николай ми препоръча. Когато паркирам до къщурката на пазача, около мотора веднага се събират много хора от съседните къщи - говоря с тях, разтоварвайки всичко. Подарявам консервата с конско на някакво момченце, което иска да го почерпя нещо - взима я рязко и се отдалечава на две стъпки, все едно мога да си променя решението - явно, че тук има и много бедни хора. Както навсякъде. Пазачът ме уверява, че никой няма да се качва на мотора. Стаята е нормална, душът и тоалетната отново са общи, но вече изобщо не ми дреме - искам само легло и място, където да работя.
Днес не пиша много - днес рисувам разни неща за сайта. Успявам да завърша това за гласуването за всеки пътепис и да започна нещо като "Седмичен напомнител" за изпращане на СМС-и - малко хора изобщо четат "Подкрепи" секцията на сайта и не знаят, че този сайт всъщност е платен. ПЛАТЕН Е САЙТЪТ УЕ ЕЕЕЙ! Пращайте ги тези СМС-и там... Напомнителят ще е някаква малка рисунка, която мисля да се плесва на края на някой от пътеписите всяка седмица и да напомня за това. С учудване откривам, че таблетът не работи, въпреки че съм инсталирал драйверите... това не е добре. Ще трябва да се мъча да довърша нещата с мишка и рисуване на лист и снимане с фотоапарат. Кефя се. Ще стане. Кога ли ще имам време... ей така, време да направя всичко, което искам... Да седна, никой да не ме пипа за нищо, да имам храна и вода и ток и време и Интернет да се координирам с всички... Толкова много неща за правене. Баси. Засега - нека да вляза в Монголия навреме. Сега това е моят deadline. Такива deadline-и мога дори да харесам...
368
SAMOTNIQT_VOIN2010-02-16 19:38:30
Снимката с мотора и орела е просто прекрасна. Някак си изразява твоят стремеж да постигнеш мечтите си. Браво.
mira2009-09-03 18:56:53
Супер снимки си барнал тук. Браво!
Savasto2009-08-17 20:18:47
Спомням си как се кефих на една моя снимка, а ти небрежно подхвърли как би могла да стане още по-хубава :) Страхотни снимки!!!
Savasto2009-08-17 20:16:53
Преди няколко дена те чух и знам, че си добре! С риск да се повторя, много хубави пътеписи, благодаря ти, че ни правиш съпричастни! Не можа да стигнеш на 15-и в Монголия, но пък много, много хора сигурно са ти честитили, а още повече са ти пожелали нещо хубаво!
mum2009-08-17 09:16:33
Удачи и тебе, Александр TURIST! И всем соотечественник-ам, которые помагают сыну по его дороге в Созопол!
Александр TURIST Луганск2009-08-16 17:43:06
Красота! Снимки великолепны! Дорога... эх... дорога)))Коста Луганчане с тобой. Удачи.
Sumo2009-08-16 15:57:12
Ей, Джовка, тази туба с тази мрежа имат мното Спайдърменски вид :)
ulyana2009-08-16 14:46:55
Невероятно небе с невероятни облаци!Невероят-и простори!Ясно ми е защо Коста се чувства там така добре.Закъде сме без красотата на този свят!Дано всичко това,което пишеш,снимаш и правиш по пътя си да накара повече хора да се замислят,Коста!О-тново приятен път,попътен вятър и мнооооооооооооо-ого слънце!
2009 ALL RIGHTS RESERVED! FIRE INSIDE