ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ ИРКУТСК
2009-08-26 - Канск - Иркутск
Да стигнем до Иркутск най-после Да пристигнем без проблем и на топло
Адски уморен
"А знаеш ли какво е казала Ванга?" - пита един от хората на спирката, където сме паркирали моторите, за да закусим някакви странни и неясни руски пирожки от още по-странно и неясно месо. "Мне, какво?" - питам, дъвчейки. "Че България ще иска да влезе в състава на Руската федерация след десетина години." Казвам му, че аз лично бих се изкефил. Русия ми е много по-близка и е много по-истинска от цялата Европа, взета заедно, с всичките им чисти и спретнати къщички и изблизани тротоари. Тук има заряд, тук има чувство, емоция, искреност, хората са истински, а не са сложили еднаквите си студени маски и не са се скрили зад повърхностното ежедневие... Тук аз се чувствам като у дома си, където и да съм, което никога не се е случвало никъде в Европа. Хората, които са се събрали около моторите ни са шофьори на камиони с дърва, които са приключили смяната си - карат тридневни смени, извозвайки огромни дървени трупи от гората.
Станали сме в седем сутринта по Иркутско време - още един час превъртане напред и загуба на сън, и сме карали повече от два часа без прекъсване през гъста мъгла и студ. В началото мъглата е почти непрогледна и видимостта е на няколко метра напред - с изгряването на слънцето, все по-високо, нещата започват да се подобряват. Обожавам мъгла. Мъглата някак променя начина, по който всичко изглежда, и да карам в мъгла ми е едно от любимите занимания. Често, след дъжд, когато Витоша е обвита в облаци, обичам да се качвам там с мотора и просто да спирам някъде - или сред поляната горе, или на скалата до телевизионната кула, откъдето се открива страхотна гледка към още мъгла... Обичам това. Но сутрешното ни каране днес не ми носи такова усещане - стъклото на Скитник се запотява и колкото и да го бърша продължава да се покрива с миниатюрни капчици влага, през които не виждам нищо. Студено е.
Не след дълго лошият път започва. Минаваме в мото индианска нишка по калното било между две дупки, разпространили се във всичките три измерения и разбирам, че няма да бъде лесно. Всъщност се оказва, че това е едно от малкото места с огромни дупки - повечето места са просто с големи дупки, и през по-голямата част от пътя проблемът дори не е в тях, а в камъните. Целият път е осеян с набити камъни, които, когато си спрял, изглеждат някак безобидно, но ако опиташ да караш по тях, имаш чувството, че моторът ти ще се разглоби. Всичко се тресе, друса, дрънчи и издава странни звуци. Понякога от камионите, колите или дори мотора пред мен, отскачат камъни и се удрят или в Скитник, или в краката ми, което понякога е и болезнено.
Минаваме един дълъг пасаж от петдесет трудни километра и отново излизаме на асфалт. След известно време следва друг труден преход, и после отново. Лошият път е разделен на сектори, понякога преминаваме покрай самия строеж на нов път - личи си, че скоро тук нещата ще се оправят и ще може да се кара нормално - може би след година, по-вероятно след две... Като цяло се събират не повече от 150-200 километра каране по чакъл...
Привечер, когато слънцето залязва и сме оставили трудната част на пътя зад гърба си, лицата ни са целите в прах и мръсотия. Остават четиристотин километра до Иркутск - път, който Коля и Миша познават добре и ги влече да го преминат сега, без да отлагат за утре - също и мен. Мисля, че можем да се справим спокойно, въпреки че всички сме уморени.
Моторът на Коля спира - клемата на акумулатора му се е откачила. Налага се да разглоби целия мотор, за да стигне до него. Моят джобен поялник не успява да помогне. Миша има идеята да сложи своя акумулатор на мястото на акумулатора на Коля, но не се стига до там, защото въпросът се решава с един парцал, който просто държи кабела притиснат под седалката.
Нощ. Преобличаме се на някаква бензиностанция, навличайки всичко, което имаме. Облечен съм с термо бельо и кожен панталон, въпреки това слагам още един панталон отгоре. Толкова съм опакован, че едва си движа ръцете, и все още не съм се стоплил като хората. Момчетата ми казват, че степенката ми хвърля искри по завоите. Подозирах го, и въпреки че ми харесва като драматичен елемент предпочитам да не беше така. Моторът просто е претоварен...
Километрите никога не са се сменяли толкова бавно. Светлината на стопа пред мен отново се опитва да ме хипнотизира и впрягам всичките си сили, за да остана буден. Накрая - пристигаме. Слава Богу, къщата на Коля, където ще остана, е точно в предградията, откъдето сме влезли в Иркутск. Часът е два сутринта, изминали сме около 920 километра. Всички сме адски уморени, но чувството на постигната цел във въздуха е просто осезаемо. Успяхме! Иркутск! Намира се точно до езерото Байкал и до края на Евразия остава съвсем малко... около четири хиляди километра, само хиляда от които са лош път... А след това... След това най-трудното приключва, и след това започвам бавно да се връщам вкъщи, докато всички в България висят с главата надолу - някъде от другата страна на планетата...
494
hagcvucqi2011-03-18 14:56:35
OPEgcf <a href="http://mxdnvtcpzgbg.com-/">mxdnvtcpzgbg</a>, [url=http://hflispcakjnj.com/]-hflispcakjnj[/url], [link=http://roqpxluxfxsk.com/-]roqpxluxfxsk[/link], http://cvmwyfvdfnsb.com/
Savasto2009-09-10 04:28:08
Засти Коста! Радвам се, че писа! Дано успееш да видиш още нещо от Монголия! Далеч е и не се знае кога пак ще имаш възможност да отидеш. А ние дето висим с главите надолу с нетърпение чакаме всеки твой пътепис! Лятото си отива, не се бави много там :)
Месечина2009-09-10 02:10:32
Дано визата ти стане бързо и без повече проблеми! Иначе ще трябва да правиш едно околосветско в другата посока - да видиш Монголия ..и на Скитник да не му се завие свят ;) Мигащото моторче наистина липсва. Скалата до телевизионната кула *хех* бих го префасонирала на нощ и гледка към светлините от града под светлините на звездите - мъглата си има минуса на липсата на гледка, ако си на такова място, иначе е приказно и тихо. За каране предполагам, трябва да сте внимателни и по-бавни? Особено с \"невинните\" камъни. За стоплянето.. знаеш ли кой е най-големият плюс на юрганите? - притискат те към леглото, за да не мърдаш много и да не се отвиваш, че става съвсем студено...
Nakov2009-09-09 21:01:46
Костаааа, липсва ми мигащото ти моторче на картата на света. Хайде успех с визите и по-скоро да замигаш отново.:)))
Александр turist Луганск2009-09-09 20:13:23
Супер! Великолепные фото супер природа
Lanite2009-09-09 20:00:09
Най-искрено и настойчиво стискам палци за решаването на въпроса с визата! Имаш моята,а,надявам се,и на много други почитатели морална подкрепа - това към 09.09
Kosta Atanasov2009-09-09 19:52:49
Здрасти, хора! Мерси за коментарите:) Идеално съм, малко съм напрегнат защото имам безброй наложителни задачи, които планирах да свърша тук - хостелът е евтин и имам Интернет, но заради глупавите проблеми с визата времето ми е наполовина изядено и се опасявам че ме грози почти изобщо да не видя Монголия извън Улан Батар което би било ужасен пропуск. Иначе всичко е добре. Погледнато от много далече с присвити очи:) Шегувам се. Идеално е:) Има много готини новини като цяло и се очаква скоро да се задействаме още повече.
Savasto2009-09-09 19:29:11
Коста, пътеписите ти, снимките ти са истинско богатство! Благодаря, че ги споделяш с нас! Иска ми се да разбера нещо по в реално време. Добре ли си там, в Монголия...
Maro2009-09-09 17:32:50
Dear friend! От известно време чета пътеписите и се кефя адски! Успех. Вчера гледах Иркутск в Google Earth, а ето че днес откривам вести от там. Стискам палци за скорошно стигане до Япония. За Щатите мога да препоръчам някои моторджийски пътища които съм минавал в Тексас на мотор.
abc2009-09-09 17:11:57
bass, Коста е постъпил като добре възпитан чужденец. Говорейки с обикновен човек, не е пропуснал да му покаже, че харесва руския народ, само него. Като се замисля - не само руската, ами и българската държава и администрация аз лично никак не харесвам:)
mum2009-09-09 17:06:36
За bass: абсолютно точно и много умно изложена гледна точка!
bass2009-09-09 14:30:10
Коста, разликата между руската политика/държав-ост и руските хора е огромна поне колкото самата държава - не ти трябва административна обвързаност, нека се ограничим с неформалното общуване :-P Поради редица социокултурни натрупвания и на мен ми е близка "руската душа", но много държа и на изблизаните тротоари (с всичките прилежащи липси на вождове-самодържци с имперски комплекс, олигарси и основни пътни артерии от чакъл...)
staria2009-09-09 14:14:40
С тия пътища явно сте някъде в средновековието-.След камионите сте се изместили напред.Личи по последните странни сенки на пътя.Твоя багаж е най-подреден.Хубави нощни снимки.Сега следва почивка....
2009 ALL RIGHTS RESERVED! FIRE INSIDE